БЕЗСЪНИЕ

12 авг. 2005 г., 07:16

Поэзия

1214 0 4

Побързай, побързай

ти, облако тъмен, припълзи

тук над мене, ела

да закриеш със своята

сянка бездънна

тази кръгла, огромна луна,

която зловещо

блести във очите ми

и от нея не мога да спя.

Не мога от нея

в сън дълбок да потъна

та от себе си да се спася.

От своята пробудена

свяст да се скрия,

да приспя някак мислите мои,

които до болка душата ми пият

и не ми дават покой.

Побързай, побързай

ти, облако тъмен, пропълзи

тук, до мене ела

да закриеш със своята

сянка бездънна

тази кръгла огромна луна,

която с очи ме пронизва до дъно

и прокужда от мене съня.

А как ми се иска сега да е тъмно,

да намеря покой,

да заспя…