БЕЗСЪНИЕ
Побързай, побързай
ти, облако тъмен, припълзи
тук над мене, ела
да закриеш със своята
сянка бездънна
тази кръгла, огромна луна,
която зловещо
блести във очите ми
и от нея не мога да спя.
Не мога от нея
в сън дълбок да потъна
та от себе си да се спася.
От своята пробудена
свяст да се скрия,
да приспя някак мислите мои,
които до болка душата ми пият
и не ми дават покой.
Побързай, побързай
ти, облако тъмен, пропълзи
тук, до мене ела
да закриеш със своята
сянка бездънна
тази кръгла огромна луна,
която с очи ме пронизва до дъно
и прокужда от мене съня.
А как ми се иска сега да е тъмно,
да намеря покой,
да заспя…
© Елизавета Дорошенко All rights reserved.
