Навън звездите плахо застинали са на небето.

Зимна нощ е, вятър веее, но е топло в сърцето.

Часовете си прелитат, но очите не заспиват,

сън не може да ме хване, сълзи за тебе те проливат.

Мъчно ми е на душата и разкъсва се сърцето,

ти отхвърли любовта ми, затова тъжи небето.

Сняг да завали не смее, защото ще се разтопи,

днес природната стихия в моето сърце тупти.

Съпричастни са звездите, те ме гледат отвисоко

и не смеят да си идат, те не са така жестоки.

Аз те пуснах в мен да влезеш, мислите ми да превземеш,

ти сърцето ми разчупи и опита се да го отнемеш.

Но залъгвам се напразно, то се вижда отдалече.

Аз съм съкрушен отвътре и не бих обикнал вече.

Ти за мене бе последна, крайна капка на любов,

и безсънни нощи дълги да прекарам съм готов.