Безсъние
Навън звездите плахо застинали са на небето.
Зимна нощ е, вятър веее, но е топло в сърцето.
Часовете си прелитат, но очите не заспиват,
сън не може да ме хване, сълзи за тебе те проливат.
Мъчно ми е на душата и разкъсва се сърцето,
ти отхвърли любовта ми, затова тъжи небето.
Сняг да завали не смее, защото ще се разтопи,
днес природната стихия в моето сърце тупти.
Съпричастни са звездите, те ме гледат отвисоко
и не смеят да си идат, те не са така жестоки.
Аз те пуснах в мен да влезеш, мислите ми да превземеш,
ти сърцето ми разчупи и опита се да го отнемеш.
Но залъгвам се напразно, то се вижда отдалече.
Аз съм съкрушен отвътре и не бих обикнал вече.
Ти за мене бе последна, крайна капка на любов,
и безсънни нощи дълги да прекарам съм готов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Дуров Всички права запазени
