Безсъние

Поэзия » Философская, Другая

686 3 12

Понякога просто искам да заспя,

но игли ситни забиват се във мен.

Опитвам, въртя се, ли въртя, пак

ме лъхва остър вятър, и студен.

Понякога горещи вълни ме заливат,

будя се, обляна в пот, от кошмари.

Чудовища невидими до мен достигат

и ме питат ,,Хайде, не заспа ли?".

Наблюдават ме скрити, хищни очи,

чуват се шумове...мрак, мъгла сива.

Падам, губя се в непознати страни,

безсънието с ноктите си ме раздира.

Понякога просто искам да заспя,

но игли ситни забиват се във мен.

Тиха, мрачна, зловеща е нощта...

Събуждам се, но още не е ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Петър1 (Петър Димитров)

Разбирам те. До 18 и след 50 е така. По средата е голямото спане. 😊

2022-08-03T22:03:24+03:00
MayaKoleva (Майчето)

При мен става много трудно, понеже точно късно вечер ми идва някаква енергия и нямам желание да си лягам.

2022-08-03T21:27:38+03:00
Жабокът (Гедеон)

Радвай се, че се уморяваш. При мен не става.

2022-08-03T20:48:37+03:00
MayaKoleva (Майчето)

Да...Но понякога е доста трудно, колкото и да опитваш, когато идва мисъл след мисъл, не можеш да се успокоиш...И евентуално след като вече умората е твърде много, просто заспиваш...И такива вечери има.

2022-08-03T20:40:07+03:00
Жабокът (Гедеон)

Аз пък те съветвам да не мислиш за нищо, да си изпразниш главата и си заспала моментално.
Иначе ще станеш, като мен, въобще да не спиш, мислейки.

2022-08-03T20:36:09+03:00