Безсънните нощи
Очи подпухнали, запушена палатка,
Ръце напукани от зимни студове.
Грижливо свалям мократа си шапка,
в ушите си неспирно чувам гърмове.
Едвам унесен в сънищата свои,
сърцето чувам в мене как тупти.
Безсънните ми нощи бяха те безбройни,
вървях в живота с моите мечти.
От чантата изваждам мокрия тефтер,
с премръзнала ръка в него ще запиша,
Не знам дали съм бил прилежен офицер?
от спомени душата още ми въздиша.
В.Й. 19.12.2016г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Йотов Все права защищены
