Очи подпухнали, запушена палатка,
Ръце напукани от зимни студове.
Грижливо свалям мократа си шапка,
в ушите си неспирно чувам гърмове.
Едвам унесен в сънищата свои,
сърцето чувам в мене как тупти.
Безсънните ми нощи бяха те безбройни,
вървях в живота с моите мечти.
От чантата изваждам мокрия тефтер,
с премръзнала ръка в него ще запиша,
Не знам дали съм бил прилежен офицер?
от спомени душата още ми въздиша.
В.Й. 19.12.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
