12 окт. 2008 г., 16:48

Безсънно

819 0 4

              БЕЗСЪННО

 

 

Светлинни сенки се преплитат -

рисуват образа на самота.

Безмълвни крясъци прелитат,

за да потънат пак във тишина.

Звездите смеят се безгласно -

Луната маха им с крила.

Изплува споменът неясно,

но бързо скрива се в нощта.

И в образ огледално гладък

се сливат радост и тъга -

животът ту горчив, ту сладък,

протегнал ти приятелска ръка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви за милите думи
    За съжаление това пеенето не го умея - ама изобщо. Но за това пък душата ми пее Поздрав!
  • Чудесно е! Поздрав и от мен!
  • Благодаря ти, Мими!
    Прочетох стиха ти. Наистина е страхотен! Как съм го пропуснала...
    А къде са другите, защо и те го пропускат, заслужава си да се прочете!!!
    Благодаря ти за чудесния стих!!!
  • Страхотно!Поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...