БЕЗСЪННО
Светлинни сенки се преплитат -
рисуват образа на самота.
Безмълвни крясъци прелитат,
за да потънат пак във тишина.
Звездите смеят се безгласно -
Луната маха им с крила.
Изплува споменът неясно,
но бързо скрива се в нощта.
И в образ огледално гладък
се сливат радост и тъга -
животът ту горчив, ту сладък,
протегнал ти приятелска ръка...
© Мими Иванова Всички права запазени
За съжаление това пеенето не го умея - ама изобщо. Но за това пък душата ми пее Поздрав!