Oct 12, 2008, 4:48 PM

Безсънно

  Poetry » Other
816 0 4

              БЕЗСЪННО

 

 

Светлинни сенки се преплитат -

рисуват образа на самота.

Безмълвни крясъци прелитат,

за да потънат пак във тишина.

Звездите смеят се безгласно -

Луната маха им с крила.

Изплува споменът неясно,

но бързо скрива се в нощта.

И в образ огледално гладък

се сливат радост и тъга -

животът ту горчив, ту сладък,

протегнал ти приятелска ръка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви за милите думи
    За съжаление това пеенето не го умея - ама изобщо. Но за това пък душата ми пее Поздрав!
  • Чудесно е! Поздрав и от мен!
  • Благодаря ти, Мими!
    Прочетох стиха ти. Наистина е страхотен! Как съм го пропуснала...
    А къде са другите, защо и те го пропускат, заслужава си да се прочете!!!
    Благодаря ти за чудесния стих!!!
  • Страхотно!Поздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....