Безсънно
Нощта ми е приготвила кафе.
Поднася ми го в звездната си чаша.
Светът облича лунно кадифе.
Но пътят му е гибелен и плашещ…
От шепите на будната душа
излитат мислите – тревожни птици.
При ангелите – да ги утешат...
Защото избавлението Ти си!
Човечеството оглупя съвсем.
Старее… Но уви, не помъдрява!
Остàви онова проклето псе
да сее смърт с войни и със зараза…
Щурмува с дързост космоса преди
Земята си прекрасна да изчисти.
И кули Вавилонски си гради...
Не вижда ли, че краят му е близко?!
Омаял го е златният телец.
Залъгва го като дете с играчки:
кола, компютър, смартфон, самолет…
А за любов сърцето му все плаче…
И само Любовта ще го спаси
от дебнещите челюсти на ада!
Пожертва не напразно своя Син
Творецът, който нас от кал създаде!…
Албена Димитрова
22.10.2020.
Павликени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
