Безсънно
Нощта ми е приготвила кафе.
Поднася ми го в звездната си чаша.
Светът облича лунно кадифе.
Но пътят му е гибелен и плашещ…
От шепите на будната душа
излитат мислите – тревожни птици.
При ангелите – да ги утешат...
Защото избавлението Ти си!
Човечеството оглупя съвсем.
Старее… Но уви, не помъдрява!
Остàви онова проклето псе
да сее смърт с войни и със зараза…
Щурмува с дързост космоса преди
Земята си прекрасна да изчисти.
И кули Вавилонски си гради...
Не вижда ли, че краят му е близко?!
Омаял го е златният телец.
Залъгва го като дете с играчки:
кола, компютър, смартфон, самолет…
А за любов сърцето му все плаче…
И само Любовта ще го спаси
от дебнещите челюсти на ада!
Пожертва не напразно своя Син
Творецът, който нас от кал създаде!…
Албена Димитрова
22.10.2020.
Павликени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
