2 авг. 2015 г., 19:17  

Безсъвестно

1K 0 2

Безсъвестно

 

В началото бяха твоите устни,

точно преди да затвориш очи

и вкусиш от моето любовно изкуство

както никога с никой преди.

 

После идваха твоите извивки

под моите нежни ръце.

От срам копринените завивки

се питаха – Накъде?

 

Покорени от любовния устрем,

телата ни дишаха заедно,

нямаше как да се спрем

преди да се слеем в едно.

 

Все повече усещам безкрайността,

доближавайки се

към края,

тайно надявайки се

стойността на страстта

никога да не узная.

 

ботьо

 

 

 

Редактирано

 

В началото бяха твоите устни,

 

точно преди да затвориш очи

 

и вкусиш от моите чувства

 

както никога с никой преди.

 

 

 

После идваха твоите извивки

 

под моите нежни ръце.

 

От срам копринените завивки

 

се питаха – Накъде ?

 

 

 

Покорени от любовния устрем,

 

телата ни дишаха заедно,

 

нямаше как да се спрем

 

преди да избухнем в едно.

 

Доближавайки се към края
усещах безкрайността,

надявайки се никога да не узная
стойността на страстта.

 

ботьо

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • точен коментар

    благодаря Младен
  • Последната страст на всеки мъж се представя под формата на една полюция в мига на смъртта му. А дотогава по-добре наистина да не узнава никога
    стойността на страстта, както е пожеланието от финала в стиха.
    Интересен ракурс предлагаш, Бойко. Започваш с най-земното в любовта и най-накрая си осенен от философско прозрение-предчувствие за нея.
    Харесах!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...