Безсъвестно
Безсъвестно
В началото бяха твоите устни,
точно преди да затвориш очи
и вкусиш от моето любовно изкуство
както никога с никой преди.
После идваха твоите извивки
под моите нежни ръце.
От срам копринените завивки
се питаха – Накъде?
Покорени от любовния устрем,
телата ни дишаха заедно,
нямаше как да се спрем
преди да се слеем в едно.
Все повече усещам безкрайността,
доближавайки се
към края,
тайно надявайки се
стойността на страстта
никога да не узная.
ботьо
Редактирано
В началото бяха твоите устни,
точно преди да затвориш очи
и вкусиш от моите чувства
както никога с никой преди.
После идваха твоите извивки
под моите нежни ръце.
От срам копринените завивки
се питаха – Накъде ?
Покорени от любовния устрем,
телата ни дишаха заедно,
нямаше как да се спрем
преди да избухнем в едно.
Доближавайки се към края
усещах безкрайността,
надявайки се никога да не узная
стойността на страстта.
ботьо
© Бойко Беров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Последната страст на всеки мъж се представя под формата на една полюция в мига на смъртта му. А дотогава по-добре наистина да не узнава никога
стойността на страстта, както е пожеланието от финала в стиха.
Интересен ракурс предлагаш, Бойко. Започваш с най-земното в любовта и най-накрая си осенен от философско прозрение-предчувствие за нея.
Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
благодаря Младен