botyo (Бойко Беров)
194 337
2.08.2015 г., 19:17 ч.  

Безсъвестно 

  Поезия » Еротична
841 0 2

Безсъвестно

 

В началото бяха твоите устни,

точно преди да затвориш очи

и вкусиш от моето любовно изкуство

както никога с никой преди.

 

После идваха твоите извивки

под моите нежни ръце.

От срам копринените завивки

се питаха – Накъде?

 

Покорени от любовния устрем,

телата ни дишаха заедно,

нямаше как да се спрем

преди да се слеем в едно.

 

Все повече усещам безкрайността,

доближавайки се

към края,

тайно надявайки се

стойността на страстта

никога да не узная.

 

ботьо

 

 

 

Редактирано

 

В началото бяха твоите устни,

 

точно преди да затвориш очи

 

и вкусиш от моите чувства

 

както никога с никой преди.

 

 

 

После идваха твоите извивки

 

под моите нежни ръце.

 

От срам копринените завивки

 

се питаха – Накъде ?

 

 

 

Покорени от любовния устрем,

 

телата ни дишаха заедно,

 

нямаше как да се спрем

 

преди да избухнем в едно.

 

Доближавайки се към края
усещах безкрайността,

надявайки се никога да не узная
стойността на страстта.

 

ботьо

 

© Бойко Беров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • точен коментар

    благодаря Младен
  • Последната страст на всеки мъж се представя под формата на една полюция в мига на смъртта му. А дотогава по-добре наистина да не узнава никога
    стойността на страстта, както е пожеланието от финала в стиха.
    Интересен ракурс предлагаш, Бойко. Започваш с най-земното в любовта и най-накрая си осенен от философско прозрение-предчувствие за нея.
    Харесах!
Предложения
: ??:??