Безумието на поета

25 дек. 2007 г., 12:56

Поэзия » Философская

542 0 3

Безумието на поета

Поредната безсънна нощ…

Докато светът сладко спи,

Под бялото одеяло на снега,

една душа отново будува –

Малка светлина от прозорец.

Отново над листа застанал е.

Ръката му не спира да пише.

Дори да иска да спре, не може.

Забравил свят и близки,

забравил дали е ден, или нощ,

той пише своята нова творба.

За свят далечен, където

рицари спасяват принцеси.

Където нимфи танцуват в гората.

И дори, когато нощта се спусне,

извиквайки демоните зли.

Всявайки своето зло над света,

ще остави там, капка жива надежда,

затворена на дъното на ковчежето...

Безумство, не е нещо друго!

Едно безумство обхванало човек.

Омагьосвайки го да изрази всичко.

И без значение цената, която ще плати.

Ще я даде, защото това е съдбата му.

В този късен час, когато е сам на света,

ще се отдели от него на тайно място,

където ще е само той, един поет.

И белия лист, очакващ жадно думите му.