Безумието на поета

Dec 25, 2007, 12:56 PM

Poetry » Phylosophy

622 0 3

Безумието на поета
Поредната безсънна нощ…
Докато светът сладко спи,
Под бялото одеяло на снега,
една душа отново будува –
Малка светлина от прозорец.
Отново над листа застанал е.
Ръката му не спира да пише.
Дори да иска да спре, не може.
Забравил свят и близки,
забравил дали е ден, или нощ,
той пише своята нова творба. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безумието на поета

Want to read more?

Random works