Безумието на поета
Безумието на поета
Поредната безсънна нощ…
Докато светът сладко спи,
Под бялото одеяло на снега,
една душа отново будува –
Малка светлина от прозорец.
Отново над листа застанал е.
Ръката му не спира да пише.
Дори да иска да спре, не може.
Забравил свят и близки,
забравил дали е ден, или нощ,
той пише своята нова творба.
За свят далечен, където
рицари спасяват принцеси.
Където нимфи танцуват в гората.
И дори, когато нощта се спусне,
извиквайки демоните зли.
Всявайки своето зло над света,
ще остави там, капка жива надежда,
затворена на дъното на ковчежето...
Безумство, не е нещо друго!
Едно безумство обхванало човек.
Омагьосвайки го да изрази всичко.
И без значение цената, която ще плати.
Ще я даде, защото това е съдбата му.
В този късен час, когато е сам на света,
ще се отдели от него на тайно място,
където ще е само той, един поет.
И белия лист, очакващ жадно думите му.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
