Безумност.
Да мисля, че така беше.
Безумност - това ли е нейното име?
Тя душите ли обсебваше?
Тя пак идва. Хайде, опитай се, спри ме!
Безумие, колко смешно сега звучи,
когато се сетя как всичко обезумява.
На теб не искам прошка, но дано безумието прости!
От теб не искам прошка, няма!
Безумие, та то целият живот е такова .
Безумие е да, но истинско за миг.
Безумието - моментната отрова
на всеочакващ се сеир и цирк.
Обезумяваш във един страхотен час
и после съжаляваш вечно за това,
че безумието е само вик от страст,
че ставаме подвластни на необезумяваща съдба.
Безумието в името на една безимност,
в името на един необятен свят.
Обезумяваме с вярата, че този път не, че този път ще е различно.
Обезумяваме дори от любов, самота и страх.
Безумие е, че такива са и тез животи,
безумие е, че живеем в този век.
Безумие е, че сме безчувствени роботи,
на един иначе така спокоен стрес.
Безумие е, че животът ни е тихост,
а безумието вихър.
А точно спокойствието е тази безумност,
безумие е заради това да станеш сприхав.
Безумие, безимие, безцелност, безкрайност.
Всяка липса "без" е показ на този безсилен свят.
В  който всеки иска да е болен веднъж от безразсъдност.
В  който спокоен ще си беден, страстен ще страдаш, но поне ще си богат.