Безутешно...

Безутешно...

Сърцето си да утеша е невъзможно

с поток от безутешни мисли,

когато във страната ни безбожна

разкриват се тъй тъжни истини...

Ту някой разговор подслушва със СРС,

а друг – прикрит агент на ДС...

И пак излъгали самотник –

парите му обрали...

и пак претрепали невинен,

безумници – чакали...

Пак болници със рекета не спират,

не платиш ли – не ще те аускултират...

Пак скочи токът, парното, водата,

но за Монопола – все ниска е цената...

В игра „сим-карти” са се включили

мобилните ни оператори –

без вина са, то се знае,

искариотските оратори,

а абонатите – ни лук яли,

нито помирисали –

с дебели сметки всеки месец

жестоко ги разтрисали...

И пак... и пак... и пак...

И до кога така – и пак...?!

Е, само Слънцето с око намигнало

и ехидно се подсмихнало:

„Ами, трайте си, айляци,

като сте ахмаци!”