16 окт. 2025 г., 20:54

Безвремие

267 1 0

Не бързай, времето не съществува,

потребен ни е само този миг,

когато в тишина душите си общуват

с усмивка лека, с поглед скрит.

 

Познават се в онези уж случайности,

и пипнешком намират се сърцата,

пристъпват плахо, далеч от крайности,

по лунната пътека на съдбата.

 

О, безплътна чистота, от думи непетнена,

с дихание на зрели плодове,

как искам да останеш и да дишаш в мене,

тука, под най-синьото небе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивана Бойчева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Произведение участвует в конкурсе:

19 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...