Безвремие

Не бързай, времето не съществува,

потребен ни е само този миг,

когато в тишина душите си общуват

с усмивка лека, с поглед скрит.

Познават се в онези уж случайности,

и пипнешком намират се сърцата,

пристъпват плахо, далеч от крайности,

по лунната пътека на съдбата.

О, безплътна чистота, от думи непетнена,

с дихание на зрели плодове,

как искам да останеш и да дишаш в мене,

тука, под най-синьото небе!