Oct 16, 2025, 8:54 PM

Безвремие

  Poetry
264 1 0

Не бързай, времето не съществува,

потребен ни е само този миг,

когато в тишина душите си общуват

с усмивка лека, с поглед скрит.

 

Познават се в онези уж случайности,

и пипнешком намират се сърцата,

пристъпват плахо, далеч от крайности,

по лунната пътека на съдбата.

 

О, безплътна чистота, от думи непетнена,

с дихание на зрели плодове,

как искам да останеш и да дишаш в мене,

тука, под най-синьото небе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Бойчева All rights reserved. ✍️ No AI Used

The work is a contestant:

19 place

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....