cherry74 (Мириам )
47 86
1 июл. 2007 г., 08:49

БЕЗВРЕМИЕ 

  Поэзия
595 0 5

 

БЕЗВРЕМИЕ

Колко ли мечти изживях насън?

Колко ли сълзи изплаках?

Все едно, едва ли съживих с това и пън.

Самотна във студа със зъби траках.

 

Толкова години извървях с времето.

Толкова от миговете изтървах.

И все пак надявах се да срещна и съдбата,

да я разпитам със сълзи и смях.

 

От малка вярвам в приказки красиви.

За мен и черното било е и прекрасно.

Но нощите ми страстни, диви,

останаха далечни и покрити с ужастност.

 

Колко жаби грозни нацелувах…

Колко часове в мечти загубих…

Колко мигове аз чаках принца…

И даже себе си погубих…

 

Дори не искам вече да целувам жаби.

Не виждам смисъл в толкоз грешност.

Омръзнаха ми вече всички жалби.

Омръзнаха ми и трохичките човечност.

 

30.06.2007

 

© Мириам Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??