БЕЗВРЕМИЕ
БЕЗВРЕМИЕ
Колко ли мечти изживях насън?
Колко ли сълзи изплаках?
Все едно, едва ли съживих с това и пън.
Самотна във студа със зъби траках.
Толкова години извървях с времето.
Толкова от миговете изтървах.
И все пак надявах се да срещна и съдбата,
да я разпитам със сълзи и смях.
От малка вярвам в приказки красиви.
За мен и черното било е и прекрасно.
Но нощите ми страстни, диви,
останаха далечни и покрити с ужастност.
Колко жаби грозни нацелувах…
Колко часове в мечти загубих…
Колко мигове аз чаках принца…
И даже себе си погубих…
Дори не искам вече да целувам жаби.
Не виждам смисъл в толкоз грешност.
Омръзнаха ми вече всички жалби.
Омръзнаха ми и трохичките човечност.
30.06.2007
© Мириам All rights reserved.
