27 июл. 2012 г., 08:30

Безвремие

670 0 0

Само ти можеш да върнеш
смеха във очите ми
и танца на светулките в тях.
Само с теб извива песен
мелодията на сърцето
и звучат в него тържествени акорди.
Само за теб танцуват в стомаха ми
нежни пеперуди - въртят се
и запалват луд огън в кръвта ми...
Но теб те няма - потънал си
в мълчание и тишина,
моето СЕГА се потопи в безвремие
и всичко в него е застинало -
кръвта във вените се движи бавно,
по силата на навика,
сърцето е спряло да пее,
а прозорците на Душата
от болка загаснали немеят...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...