26 янв. 2017 г., 13:23

Безвремие 

  Поэзия » Любовная
846 0 8

Полежи си до мен на тревата.
Подари ми още миг безвремие.
Нека се заслушаме в сърцата,
душата да каже: "Добре ми е".

Моля те, нека така да останем –
легнали в полето статуи.
Без път, товар и грижи денем,
нощем прегърнали се камъни.

Възможно ли е това да се случи!?
Ще поемем ли забързани накрая?
Дали пък Бог няма да ни научи,
че докоснали сме в този миг рая!

© Александър Кам Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??