Безвремие
Полежи си до мен на тревата.
Подари ми още миг безвремие.
Нека се заслушаме в сърцата,
душата да каже: "Добре ми е".
Моля те, нека така да останем –
легнали в полето статуи.
Без път, товар и грижи денем,
нощем прегърнали се камъни.
Възможно ли е това да се случи!?
Ще поемем ли забързани накрая?
Дали пък Бог няма да ни научи,
че докоснали сме в този миг рая!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Кам Все права защищены
