13 нояб. 2019 г., 09:45
Безвремие
Затопляме се всеки път
от ехото на мисли нощни.
Душите ни, на кръстопът,
се срещат и разделят още.
Как искам времето да спре,
да се размие пустотата,
да стопля твоето сърце
без думи нейде в тишината.
В очите ни да няма страх,
да няма болка, нито студ.
Да знаем, че на този свят
обича ни и някой друг.
от ехото на мисли нощни.
Душите ни, на кръстопът,
се срещат и разделят още.
Как искам времето да спре,
да се размие пустотата,
да стопля твоето сърце
без думи нейде в тишината.
В очите ни да няма страх,
да няма болка, нито студ.
Да знаем, че на този свят
обича ни и някой друг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
