Anterez
72 317
13.11.2019 г., 9:45 ч.

Безвремие 

  Поезия » Любовна
1368 5 4

Затопляме се всеки път
от ехото на мисли нощни.
Душите ни, на кръстопът,
се срещат и разделят още.

 

Как искам времето да спре,
да се размие пустотата,
да стопля твоето сърце
без думи нейде в тишината.

 

В очите ни да няма страх,
да няма болка, нито студ.
Да знаем, че на този свят
обича ни и някой друг.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е най-хубавото - да знаеш, че някой те обича.
  • Благодаря, че се отбихте! Радвам се, че ви е харесало.
  • Много ми хареса, Тони!...
    Браво!...
  • "Затопляме се всеки път
    от ехото на мисли нощни."

    Невероятно казано!
Предложения
: ??:??