30 июл. 2020 г., 11:51

Безвремие 

  Поэзия
349 0 0

А вятърът на забравата
ме отнася там, където не стоят и мислите в усамотение –
много далечен път от реалността
на собственото полезрение.
Къде съм точно аз?!
Съвсем не съм и в точка на прицелване,
блуждаеща жена в изгубено безвремие...
Свобода!

                

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??