3 нояб. 2020 г., 14:31

Безвремие 

  Поэзия » Гражданская
168 1 1

Затънахме като Андрешко  в блатото 

а краят е подобно хоризонт далечен,

като мираж в пустинята когато

Мойсей с народа си вървял обречен...

 

Години в път и в търсене на истини...

Живот! В добавка – нови изпитания.

Цена висока... Дори не сме и мислили,

че ще броим за нашите страдания.

 

Неочаквано попаднахме в безвремие,

В неизвестност, страх и убийствен застой...

После  надежда, окопитване, дори нетърпение

под маската на  някакъв измамен покой.

 

Но  все по-ясно бъдещето вече става...

Най-трудно е човек да се променя.

Да се научи да живее със зараза,

но не от вирус... Омраза с обич да заменя. 

 

Веднъж успее ли, после ще е лесно.   

Пречистени, ваксината ще е излишна.

И ще поемем пак към неизвестното,

но с доброта и обич безгранична

 

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Оо, пак ще сме си същите, историята го доказва. За съжаление
Предложения
: ??:??