3 nov 2020, 14:31

Безвремие

  Poesía » Civil
358 1 1

Затънахме като Андрешко  в блатото 

а краят е подобно хоризонт далечен,

като мираж в пустинята когато

Мойсей с народа си вървял обречен...

 

Години в път и в търсене на истини...

Живот! В добавка – нови изпитания.

Цена висока... Дори не сме и мислили,

че ще броим за нашите страдания.

 

Неочаквано попаднахме в безвремие,

В неизвестност, страх и убийствен застой...

После  надежда, окопитване, дори нетърпение

под маската на  някакъв измамен покой.

 

Но  все по-ясно бъдещето вече става...

Най-трудно е човек да се променя.

Да се научи да живее със зараза,

но не от вирус... Омраза с обич да заменя. 

 

Веднъж успее ли, после ще е лесно.   

Пречистени, ваксината ще е излишна.

И ще поемем пак към неизвестното,

но с доброта и обич безгранична

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оо, пак ще сме си същите, историята го доказва. За съжаление

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...