Затънахме като Андрешко в блатото
а краят е подобно хоризонт далечен,
като мираж в пустинята когато
Мойсей с народа си вървял обречен...
Години в път и в търсене на истини...
Живот! В добавка – нови изпитания.
Цена висока... Дори не сме и мислили,
че ще броим за нашите страдания.
Неочаквано попаднахме в безвремие,
В неизвестност, страх и убийствен застой...
После надежда, окопитване, дори нетърпение
под маската на някакъв измамен покой.
Но все по-ясно бъдещето вече става...
Най-трудно е човек да се променя.
Да се научи да живее със зараза,
но не от вирус... Омраза с обич да заменя.
Веднъж успее ли, после ще е лесно.
Пречистени, ваксината ще е излишна.
И ще поемем пак към неизвестното,
но с доброта и обич безгранична
© Даниела Виткова Всички права запазени