1 апр. 2021 г., 07:43

Безвремие 

  Поэзия
352 1 3

Мълча и мисля - "Има време".
Живота хрисими обича.
Всички влачим свойто бреме.
Съдбата ни със друга не прилича.
Точно мен ли ще ориса
да бъда вечно изкупление?
Това ли ще е моята поличба
да смятам часовете в заточение?
Преплитам пръсти със стрелките
и търся по-назад провала си,
но времето затри го във мъглите.
От живота ми остана само помена.
Попаднали във някакво безвремие,
заседнали в един и същи час,
пълзят секундите към заколение
и палача им отново ще съм аз.
Будувам всички свои нощи,
минути по прозореца се стичат
и мисля си- "Ще имам много още",
а времето ми само си изтича.




© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не ме вдъхновяват щастливости. Може би, нещо аз съм си сбъркана. Цветята цъфтят и слънцето грее - дъра-бъра, дъра-бъра - а на мен не ми се живее 😀
  • Благодаря ти! Поздрави и от мен!
  • Много смислено, въпросите над всички ни тежат, дали имаме още време и колко. Цялото стихо е хубаво, но ме грабна финала! Поздрав приятелски от мен!
Предложения
: ??:??