Безвремие
548
1
3
Мълча и мисля - "Има време".
Живота хрисими обича.
Всички влачим свойто бреме.
Съдбата ни със друга не прилича.
Точно мен ли ще ориса
да бъда вечно изкупление?
Това ли ще е моята поличба
да смятам часовете в заточение?
Преплитам пръсти със стрелките
и търся по-назад провала си,
но времето затри го във мъглите.
От живота ми остана само помена.
Попаднали във някакво безвремие,
заседнали в един и същи час,
пълзят секундите към заколение
и палача им отново ще съм аз.
Будувам всички свои нощи,
минути по прозореца се стичат
и мисля си- "Ще имам много още",
а времето ми само си изтича.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
