Безвремие
Мълча и мисля - "Има време".
Живота хрисими обича.
Всички влачим свойто бреме.
Съдбата ни със друга не прилича.
Точно мен ли ще ориса
да бъда вечно изкупление?
Това ли ще е моята поличба
да смятам часовете в заточение?
Преплитам пръсти със стрелките
и търся по-назад провала си,
но времето затри го във мъглите.
От живота ми остана само помена.
Попаднали във някакво безвремие,
заседнали в един и същи час,
пълзят секундите към заколение
и палача им отново ще съм аз.
Будувам всички свои нощи,
минути по прозореца се стичат
и мисля си- "Ще имам много още",
а времето ми само си изтича.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не ме вдъхновяват щастливости. Може би, нещо аз съм си сбъркана. Цветята цъфтят и слънцето грее - дъра-бъра, дъра-бъра - а на мен не ми се живее 😀
-
Благодаря ти! Поздрави и от мен!
-
Много смислено, въпросите над всички ни тежат, дали имаме още време и колко. Цялото стихо е хубаво, но ме грабна финала! Поздрав приятелски от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
