Безвъзвратно
Безвъзвратно
Да се надявам... вече просто няма смисъл.
Все мислех, че ще дойдеш някой ден,
че твърде рано от живота си те бях отписал
и, че съдбата - този път - ще бъде с мен.
Но... явно няма. И кого ли заблуждавам?!
То няма прошка в тези, наш'те, светове.
И спомените до килера придружавам,
сортирам и подреждам ги по цветове.
А силуетът бавно, бавно избледнява.
Контур фиксира само важните неща.
И псалми тъжни миналото ми припява.
Животът... чака - с нова плоча под ръка.
Да, зная, че след време мъката умира.
Да, зная, че изгаря всичко във пещта.
Сърцето, зная, не е куфар - да събира
илюзии и разни други, минали неща.
И като зная... та какво? Защо не спира?
Защо оглеждам те във всеки непознат?
Защо и раната не иска да калцира,
та миналото да превърна в експонат?
Защо главата все назад поглежда?
Без звук, прехапвам устните до кръв.
НЕЩАСТНИК да си, пак ще си с надежда,
за мене няма... значи, че не съм ТАКЪВ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сони Все права защищены
