andonov (Сони)
21 3
10.06.2010 г., 15:55 ч.

Безвъзвратно 

  Поезия » Любовна
776 0 8

Безвъзвратно

Да се надявам... вече просто няма смисъл.
Все мислех, че ще дойдеш някой ден,
че твърде рано от живота си те бях отписал
и, че съдбата - този път - ще бъде с мен.

Но... явно няма. И кого ли заблуждавам?!
То няма прошка в тези, наш'те, светове.
И спомените до килера придружавам,
сортирам и подреждам ги по цветове.

А силуетът бавно, бавно избледнява.
Контур фиксира само важните неща.
И псалми тъжни миналото ми припява.
Животът... чака - с нова плоча под ръка.

Да, зная, че след време мъката умира.
Да, зная, че изгаря всичко във пещта.
Сърцето, зная, не е куфар - да събира
илюзии и разни други, минали неща.

И като зная... та какво? Защо не спира?
Защо оглеждам те във всеки непознат?
Защо и раната не иска да калцира,
та миналото да превърна в експонат?

Защо главата все назад поглежда?
Без звук, прехапвам устните до кръв.
НЕЩАСТНИК да си, пак ще си с надежда,
за мене няма... значи, че не съм ТАКЪВ.

© Сони Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Сърцето,зная,не е куфар-да събира илюзии и разни други,минали неща." Много добре си го написал,Светослав!Страхотни рими.Поздрави!
  • Мъката наистина рано или късно умира, задушава се под собствената си тежест...
  • Хареса ми!
  • Много вълнуващ и изстрадан стих.Поздравявам те!
  • Мнооого хубаво! Финалът!!!
  • Аз съм толкова далеч от тебе.
    Едва ли ще стигна твоето ниво,
    но ако се предам сега, без време,
    овошката не ще израсне в зряло дърво.
  • "Надеждата умира последна!"; "Докато гледаме, все ще се надяваме!"
    Стари, изтъркани истини, може би също извадени от килера, но ... верни!
    За мене бе удоволствие да прочета този стих.
  • о!
    "И спомените до килера придружавам,
    сортирам и подреждам ги по цветове." - ето в тези редчета най се заплеснах.

    чудесен е целият текст - много-много!
Предложения
: ??:??