Jun 10, 2010, 3:55 PM
Безвъзвратно
Безвъзвратно
Да се надявам... вече просто няма смисъл.
Все мислех, че ще дойдеш някой ден,
че твърде рано от живота си те бях отписал
и, че съдбата - този път - ще бъде с мен.
Но... явно няма. И кого ли заблуждавам?!
То няма прошка в тези, наш'те, светове.
И спомените до килера придружавам,
сортирам и подреждам ги по цветове.
А силуетът бавно, бавно избледнява.
Контур фиксира само важните неща.
И псалми тъжни миналото ми припява.
Животът... чака - с нова плоча под ръка.
Да, зная, че след време мъката умира.
Да, зная, че изгаря всичко във пещта.
Сърцето, зная, не е куфар - да събира
илюзии и разни други, минали неща.
И като зная... та какво? Защо не спира?
Защо оглеждам те във всеки непознат?
Защо и раната не иска да калцира,
та миналото да превърна в експонат?
Защо главата все назад поглежда?
Без звук, прехапвам устните до кръв.
НЕЩАСТНИК да си, пак ще си с надежда,
за мене няма... значи, че не съм ТАКЪВ.
© Сони All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Сърцето,зная,не е куфар-да събира илюзии и разни други,минали неща." Много добре си го написал,Светослав!Страхотни рими.Поздрави!
-
Мъката наистина рано или късно умира, задушава се под собствената си тежест...
-
Хареса ми!
-
Много вълнуващ и изстрадан стих.Поздравявам те!
-
Мнооого хубаво! Финалът!!!
-
Аз съм толкова далеч от тебе.
Едва ли ще стигна твоето ниво,
но ако се предам сега, без време,
овошката не ще израсне в зряло дърво.
-
"Надеждата умира последна!"; "Докато гледаме, все ще се надяваме!"
Стари, изтъркани истини, може би също извадени от килера, но ... верни!
За мене бе удоволствие да прочета този стих. -
о!
"И спомените до килера придружавам,
сортирам и подреждам ги по цветове." - ето в тези редчета най се заплеснах.
чудесен е целият текст - много-много!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
