Би трябвало да е било любов...
Знам за един град, където си вечно млад!
Знам, че в него любовта кипи,
но знам, че тя може да те погуби...
Знам, че от там пиеш ли вода ,
с него се свързва твоята съдба.
Знам, че там мигът можел да спре
и да се повтаря още и още...
Знам за едно име на момче,
което ако плени твоето сърце,
животът ти ще е в негови ръце!
Чувала съм, че той можел вятъра да спре...
Казвали са ми, че бил лошо момче.
Чувала съм, че на един дъх
можел да те изпие... като отлежало вино,
което в годините сладостта си е скрило.
Чувала съм че имал устни-жар,
а целувките му били Божи дар.
Знам, че градът е много далече,
знам, че само него ще обичам вече,
знам, че той е като всички мъже,
но само той е моето момче.
Знам толкова много неща,
само не знам той заслужава ли
като мен истинска жена?
Би трябвало да е било любов, не знам,
но един ден ще се върна в този град, това го знам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диди Георгиева Все права защищены
