6 нояб. 2011 г., 20:31

Бих нарекла живота "Любов"

870 0 6

Бих живяла във малка колибка,

в пустиня, в гората, далеч от света.

Щом сме хванали златната рибка,

а пък тя ни дари любовта...

 

Бих вървяла със тебе по плажа,

там на остров без лукс и пари.

Нямам думи, с които да кажа

как се сбъдват най-прости мечти.

 

Бих делила постеля от шума,

залък, стоплен от мойте ръце,

за да чуя най-нежната дума

и да галя любящо лице...

 

Колко сложно би било да искам -

златен пръстен, дантели и плюш

и копнежи разбити да пръскам,

фантазирайки своя разкош...

 

Бих желала във нас  да не гаснат -

чувства мили, любов, топлина...

Бих щастлива била да докоснат

много жадни за обич сърца...

 

И да няма цена, щом обличаш -

сърцето човешко в любовен обков.

Какво по-красиво от туй да обичаш...

Бих нарекла живота - ЛЮБОВ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...