Nov 6, 2011, 8:31 PM

Бих нарекла живота "Любов"

  Poetry » Love
881 0 6

Бих живяла във малка колибка,

в пустиня, в гората, далеч от света.

Щом сме хванали златната рибка,

а пък тя ни дари любовта...

 

Бих вървяла със тебе по плажа,

там на остров без лукс и пари.

Нямам думи, с които да кажа

как се сбъдват най-прости мечти.

 

Бих делила постеля от шума,

залък, стоплен от мойте ръце,

за да чуя най-нежната дума

и да галя любящо лице...

 

Колко сложно би било да искам -

златен пръстен, дантели и плюш

и копнежи разбити да пръскам,

фантазирайки своя разкош...

 

Бих желала във нас  да не гаснат -

чувства мили, любов, топлина...

Бих щастлива била да докоснат

много жадни за обич сърца...

 

И да няма цена, щом обличаш -

сърцето човешко в любовен обков.

Какво по-красиво от туй да обичаш...

Бих нарекла живота - ЛЮБОВ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...