6.11.2011 г., 20:31

Бих нарекла живота "Любов"

875 0 6

Бих живяла във малка колибка,

в пустиня, в гората, далеч от света.

Щом сме хванали златната рибка,

а пък тя ни дари любовта...

 

Бих вървяла със тебе по плажа,

там на остров без лукс и пари.

Нямам думи, с които да кажа

как се сбъдват най-прости мечти.

 

Бих делила постеля от шума,

залък, стоплен от мойте ръце,

за да чуя най-нежната дума

и да галя любящо лице...

 

Колко сложно би било да искам -

златен пръстен, дантели и плюш

и копнежи разбити да пръскам,

фантазирайки своя разкош...

 

Бих желала във нас  да не гаснат -

чувства мили, любов, топлина...

Бих щастлива била да докоснат

много жадни за обич сърца...

 

И да няма цена, щом обличаш -

сърцето човешко в любовен обков.

Какво по-красиво от туй да обичаш...

Бих нарекла живота - ЛЮБОВ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...