23 апр. 2025 г., 18:17

Бих те познал сред хиляди жени.

270 0 0

Виждаш ли ме, стара любов,
В спомените си, къде си?
Дали сърцето ти още таи,
Място за мен, или всичко отмина?

Сълзите ми, като река,
Текат по пътя на спомени.
Всяка нощ те търся, но не те намирам,
Дали някога ще се срещнем отново?

Прошепни ми, стара любов,
Истината, която криеш.
Дали сърцето ти още помни,
Моето име, или всичко е забравено?

Не люти се на мене,
Що питам за нея.
В тишината на нощта
Самотата ме обгръща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Biberce Muharemi Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...