23.04.2025 г., 18:17

Бих те познал сред хиляди жени.

268 0 0

Виждаш ли ме, стара любов,
В спомените си, къде си?
Дали сърцето ти още таи,
Място за мен, или всичко отмина?

Сълзите ми, като река,
Текат по пътя на спомени.
Всяка нощ те търся, но не те намирам,
Дали някога ще се срещнем отново?

Прошепни ми, стара любов,
Истината, която криеш.
Дали сърцето ти още помни,
Моето име, или всичко е забравено?

Не люти се на мене,
Що питам за нея.
В тишината на нощта
Самотата ме обгръща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Biberce Muharemi Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...