Билет за Рая
Блести последната цигара.
Стене с болка зъзнещ мрак.
Самотно на пустата гара -
изпратих и последния влак...
Отчаян, да пусна не искам,
ненужния вече билет.
Рози до сърцето си стискам -
посърнал от мъка букет.
Нали копнееше да заминем -
бе ти все едно къде.
Кълнеше ми се, че ще идем
с любов на седмото небе!
Защо тогава теб те няма?
Мълчат студените звезди.
Бе ли нужна таз измама?
Колекционираш ли сълзи?
Луната гледа ме с насмешка
и в нейните ясни лъчи,
святкат с пламъчета лудешки -
присмехулните ти очи...
А аз, със злато зората,
щом дари заспалия свят,
под ръка ще хвана Тъгата,
ще тръгна по пътя назад
и оплаквайки мъртвите рози,
ще изхвърля билета за Рая.
После ще си купя от този,
който важи за трамвая...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калин Пантов Все права защищены
