Блести последната цигара.
Стене с болка зъзнещ мрак.
Самотно на пустата гара -
изпратих и последния влак...
Отчаян, да пусна не искам,
ненужния вече билет.
Рози до сърцето си стискам -
посърнал от мъка букет.
Нали копнееше да заминем -
бе ти все едно къде.
Кълнеше ми се, че ще идем
с любов на седмото небе! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse