Билет за Рая
Блести последната цигара.
Стене с болка зъзнещ мрак.
Самотно на пустата гара -
изпратих и последния влак...
Отчаян, да пусна не искам,
ненужния вече билет.
Рози до сърцето си стискам -
посърнал от мъка букет.
Нали копнееше да заминем -
бе ти все едно къде.
Кълнеше ми се, че ще идем
с любов на седмото небе!
Защо тогава теб те няма?
Мълчат студените звезди.
Бе ли нужна таз измама?
Колекционираш ли сълзи?
Луната гледа ме с насмешка
и в нейните ясни лъчи,
святкат с пламъчета лудешки -
присмехулните ти очи...
А аз, със злато зората,
щом дари заспалия свят,
под ръка ще хвана Тъгата,
ще тръгна по пътя назад
и оплаквайки мъртвите рози,
ще изхвърля билета за Рая.
После ще си купя от този,
който важи за трамвая...
© Калин Пантов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти! Поне е преживяно и истинско!
-
Хубаво пишеш!
-
Благодаря... И, да-има такива колекционери!
-
С Пепи и Миленка.
Аз си избрах "Колекционираш ли сълзи?" -
Благодаря, Пепи!
-
Хубаво стихотворение, поздравления!
-
Наистина, безкрайно ти благодаря, Миленка! Толкова рядко някой открива оптимизъм в творбите ми! Всичко друго, но не и оптимизъм! И действително повечето са доста мрачни, но ще се постарая да подбера нещичко и за теб!
-
Успя да ме разсмееш с билета за трамвая. Както вече писах под предишното ти стихотворение, имаш дар да разсмиваш, докато изкачваш върха на тъгата, а това е толкова рядко качество. Пиши и публикувай, има нужда от твоя поглед върху реалността, защото с този уклон към трагичност, особено в любовта и най-вече там, човек се чувства в непрекъсната мелодрама. При теб комедийното е живо и показва, че живота продължава и сбъдването на мечтите може би ни чака на отсрещния ъгъл, до който ние поради тъгата си не смеем да отидем. Тъй че чакам следващото ти стихотворение с нетърпение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
