Билет за Рая
Блести последната цигара.
Стене с болка зъзнещ мрак.
Самотно на пустата гара -
изпратих и последния влак...
Отчаян, да пусна не искам,
ненужния вече билет.
Рози до сърцето си стискам -
посърнал от мъка букет.
Нали копнееше да заминем -
бе ти все едно къде.
Кълнеше ми се, че ще идем
с любов на седмото небе!
Защо тогава теб те няма?
Мълчат студените звезди.
Бе ли нужна таз измама?
Колекционираш ли сълзи?
Луната гледа ме с насмешка
и в нейните ясни лъчи,
святкат с пламъчета лудешки -
присмехулните ти очи...
А аз, със злато зората,
щом дари заспалия свят,
под ръка ще хвана Тъгата,
ще тръгна по пътя назад
и оплаквайки мъртвите рози,
ще изхвърля билета за Рая.
После ще си купя от този,
който важи за трамвая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Пантов Всички права запазени
