dv5 (Донка Василева)
110 175
26 окт. 2010 г., 21:45

Било е сън... 

  Поэзия
524 0 3

О, Боже!

Ти ме спря!

Протегна длан…

След толкова години –

късна среща.

Прозвънна спомен в пълния стакан.

Но… празна е Душата ми гореща.

Без обич.

Без искрица!

Стар познат.

Небето притъмня.

Нощта протегна

беззвездна вис през облак чудноват.

Безчувствие зениците ми стегна.

Нима било е сън?

Не ме боли!

Как всичко,

всичко днес е преболяло!

Над огън дъжд студено трополи.

Небесен цвят застива в снежнобяло.

Било е сън…

А чувства не пестих.

Върви, върви!

Назад не се обръщай!

Кога ли беше…

Плаках!

И простих!

За сбогом

само спомена прегръщам.

 

 

© Донка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??