Било е сън...
О, Боже!
Ти ме спря!
Протегна длан…
След толкова години –
късна среща.
Прозвънна спомен в пълния стакан.
Но… празна е Душата ми гореща.
Без обич.
Без искрица!
Стар познат.
Небето притъмня.
Нощта протегна
беззвездна вис през облак чудноват.
Безчувствие зениците ми стегна.
Нима било е сън?
Не ме боли!
Как всичко,
всичко днес е преболяло!
Над огън дъжд студено трополи.
Небесен цвят застива в снежнобяло.
Било е сън…
А чувства не пестих.
Върви, върви!
Назад не се обръщай!
Кога ли беше…
Плаках!
И простих!
За сбогом
само спомена прегръщам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
