Бисерна мида
Изгубих те, слънчице... крехко кокиче!
От теб се научих без страх да обичам.
И няма те тук, но живееш в сърцето.
Сълза си в окото и приказно светиш.
Без теб ще изтлея... За Бога, върни се!
В тъмата потъна, но аз го отричам.
И гоних те, гоних... но в облаци скри се.
Къде си, звездичке? Без дъх се заричам...
че вечно ще пазя искрата ти жива –
в гърдите ми сгушена бисерна мида.
В мен изгревът нишки от слънце изприда.
И само за миг... моля в тях да те видя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
