Dec 2, 2017, 4:41 PM

Бисерна мида

  Poetry
1.6K 1 5

Изгубих те, слънчице... крехко кокиче!

От теб се научих без страх да обичам.

И няма те тук, но живееш в сърцето.

Сълза си в окото и приказно светиш.

 

Без теб ще изтлея... За Бога, върни се!

В тъмата потъна, но аз го отричам.

И гоних те, гоних... но в облаци скри се.

Къде си, звездичке? Без дъх се заричам...

 

че вечно ще пазя искрата ти жива –

в гърдите ми сгушена бисерна мида.

В мен изгревът нишки от слънце изприда.

И само за миг... моля в тях да те видя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...